Езиковото развитие на малкото дете: 1-2 години

Първо трябва дебело да подчертаем, че езиковото развитие на всяко дете следва собствена траектория и темпо. Посочените тук етапи и умения имат ориентировъчен характер. Има редица случаи, в които може да се забележи и съвсем закономерно изоставане – при недоносени деца (които наваксват в развитието си до 3-годишна възраст), деца в многоезични семейства (в които се говорят два или дори повече езика) или живеещи в чужбина, глухи деца или такива със сензорни или комуникативни трудности. 

Също така обаче трябва да отбележим, че в този период ключово значение за езиковото развитие на детето имат възрастните от непосредствената среда – родителите и близките на семейството. Има редица начини, по които можем да стимулираме езиковото развитие на малкото дете.

Речник

Езиковото развитие при детето между 12 и 24 месеца е свързано с усвояването на думи и жестове за заобикалящата го среда: 

  • Близки хора – мама, тати, баба, дядо, кака, батко, леля, чичо, както и прости имена и прякори; 
  • Части на тялото – глава, очи, уши, нос, ръце, крака, корем;
  • Предмети от ежедневието – чаша, чиния, лъжица, мече, топка, кукла, кола, къща, врата, прозорец;
  • Животни и звуците, които издават – куче (бау-бау), пате (па-па), коте (мяу-мяу), крава (муу), коза (бее);
  • Основни действия – ям, пия, гушкам, сядам, ставам, ходя, тичам, вземам, давам, рисувам, пея, обличам, събличам;
  • Признаци на предметите – цветове (червено, зелено, синьо, жълто), размер и количество (голям, малък, много, малко, пълен, празен), мек, твърд.

Детето разбира много повече от това, което реално произнася. Това е етап на трупане на пасивен речник (детето разбира значението на думите, но все още не ги използва активно в речта си). То активно комуникира с възрастните, посочва, бърбори на свой език, може да играе само, но и търси контакт и партньор в игрите.

Произношение 

Детето може да използва набор от речеви звукове, но е нормално да произнася думите по различен или неправилен начин. Например, то може да казва „коа“ вместо „кола“, „радо“ вместо „радио“, „топа“ вместо „топка“. В началото може да е трудно да разбирате какво иска да каже детето, но с течение на времето започвате да свързвате думите със значението им. Изключително важно е да поощряваме детето, когато казва нови думи, а не да го поправяме или да го укоряваме, че говори неразбираемо. Същевременно обаче е препоръчително възрастните да повтаряме правилното произношение на думите, защото децата учат главно чрез подражание и повторение. 

Използване на думи и изречения

На около 12 месеца детето ще започне да използва думи, за да общува. Първоначалното бебешко бърборене постепенно ще се превърне в поток от отделни разбираеми думи. Детето ще се забавлява да произнася една и съща дума отново и отново, като например мама. Особено стимулиращо за детето е и да получава отговор и реакция на това, което казва.

На около две години детето ще започне да свързва думите в словосъчетания (голяма кола, още мляко) и прости изречения от по 2 или 3 думи (Кучето хапе, Тати рита топка). Словосъчетанията и изреченията може да не са граматически правилни или да липсват предлози или членуване – мляко маса, Боби боли корем

Разговор и комуникация

В този етап основното постижение в езиковото развитие на вашето дете е да провежда разговор – да участва в активна комуникация. Детето може да привлече вниманието ви към нещо, като го посочи или назове по име, очаквайки вие да реагирате. Може да търси начини да го разберете, като използва едновременно думи, жестове и звуци. Понякога детето не може да намери подходящ начин да се изрази и може да вика, да пищи, да дърпа или да използва други методи за привличане на вниманието. Възрастните трябва да проявяват търпение и разбиране и да показват на детето си положителни модели за общуване.

От друга страна, възрастните също трябва активно да въвличат детето в общуване – да описваме действията си, да изразяваме емоции, да задаваме въпроси и да даваме прости команди. Можем да обясняваме на детето: А сега обуваме чорапите и обувките; Ето сега ще ядем вкусна картофена супа. Важно е да изразяваме и емоции и предпочитания: Виж каква хубава пеперуда! Ауу, колко шарена рокля имаш! Ако знаеш колко те обичам! Друг важен начин да общуваме с детето в тази възраст е да му задаваме прости въпроси, като трябва да обърнем особено внимание на интонацията си, за да се ориентира детето, че му задаваме въпрос: Искаш ли мляко? Къде ти е мечето? Кой идва? Интонацията играе съществена роля и когато искаме да покажем конкретна емоция или категоричност при задаване на прости команди: Хайде да отиваме в парка! Донеси куклата! Не, не може да пипаш там!

***

Най-важното в този процес при малкото дете е общуването да се възприема като положително преживяване и споделяне с най-близките хора, защото ролята му е определяща за по-нататъшното развитие не само на езиковите, но и на познавателните умения като цяло. 

Не забравяйте, че на тази възраст децата имитират действията и поведението на хората около себе си и така изграждат умения и навици за общуване. Независимо дали детето ви говори, използва жестове или други средства за общуване, комуникацията с вас му е необходима, за да расте щастливо и уверено.

Дари Борисова